Безпрецедентна за последните години кръгла маса по икономически и фискални въпроси се състоя днес в Народното събрание. Основните въпроси, които експерти от всички политически цветове, независими анализатори, представители на институциите и някои - по-скоро - чисти лаици, обсъждаха бяха темите за инфлацията, икономическото развитие и най-важното - кога България ще бъде готова да се присъедини към еврозоната. 

Именно последната част от това изречение бе и най-важната. Днес ясно бе казано - при това неколкократно - че пред България не стои въпросът дали да се присъедини към общата валута, а кога. Страната ни е поела този ангажимент още с подписването на договора за влизане в Европейския съюз. Докато по темата за еврозоната имаше всякакви коментари - негативни и позитивни, в първата част, която обсъждаше инфлацията, станахме свидетели на ясно разграничение между "бивши" и "нови" - всички предишни финансови министри осъдиха строго действията на сегашното правителство и поискаха връщане към строга фискална дисциплина. 

"Сега или възможно най-скоро трябва да влезем в еврозоната"

В отсъствието на финансовия министър (факт, който не остана незабелязан от Йордан Цонев от ДПС - основен противник по макроикономически въпроси на Асен Василев), тежката дума за присъединяването към еврозоната бе на управителя на Българската народна банка Димитър Радев. А тя бе повече от категорична:

"Сега или възможно най-скоро трябва да влезем в еврозоната", обяви той. 

А това възможно най-скоро е 1 януари на 2024 година. Чисто технически страната ни може да кандидатства още през лятото на тази година, когато ще изминат задължителните две години престой в т.нар. "чакалня на еврозоната" - механизмът ERM II. София обаче не е готова - нито технически, нито на макрониво, затова още предното правителство на Бойко Борисов зададе курс към 2024 година. Трябва да се има предвид обаче, че това пожелателна дата и ако ЕЦБ, ЕК и държавите-членки не вземат политическо решение за допускането ни, не би трябвало да можем да влезем. Причината - критериите от Маастрихт предполагат ниво на инфлация от 2%, а в момента България е на ниво от почти 15%. Да, страната ни трябва да изпълнява условието година преди официалното влизане, което значи 2023 година да е годината с ниска инфлация, но няма никаква причина да смятаме, че тя ще влезе в необходимия минимум. 

Именно, че решението обаче е политическо - и у нас, и в Европа, обясни Димитър Радев. 

"Ако искаме да обсъждаме темата системно и задълбочено, трябва да го направим в подходящия контекст. Този контекст има три измерения - политически, макроикономически и институционален. Ако трябва да го кажа по друг начин, съдбата на процеса зависи от политическата воля на българския парламент", посочи той. 

И в този смисъл трябва да напомним, че само преди седмица Министерски съвет прие Националния план за въвеждане на еврото - технически документ, който задава параметрите, по които страната ще се готви за промените. В същото време - вчера ИТН с водещ депутат Любомир Каримански - председател на бюджетна комисия и инициатор на днешната кръгла маса - входираха предложение за забавяне на действието на плана до приемането на анализ от страна на МФ и БНБ за ползите и рисковете. Каримански е един от хората, които най-гласовито опитват да забавят процеса, макар и да не се обявяват официално против влизането ни в зоната. 

Радев подчерта, че докато до преди няколко години България е водела в процеса по присъединяване сред новите страни-кандидатки, то сега Хърватия ни е изпреварила. 

"Хърватия направи един впечатляващ политически мач по тази тема в последните 18 месеца."

Що се отнася до мнението на гуверньора по същесто, той бе пестелив, но ясен. Никой не може да очаква, че щом влезем в зоната ще забогатеем рязко и облаците над главите ни ще се разсеят. Радев обясни, че не може да очакваме, че еврозоната може да бъде заместител на добрата макроикономическа политика от страната на правителството. 

"Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото, ако е в еврозоната", обаче държеше да заяви той. 

В крайна сметка, важното послание, което бе просто загатнато, бе, че България може да се надява "на по-благоприятно тълкуване" на показателя за инфлацията. Тоест - че можем да разчитаме на "меко" отношение и да бъдем приети дори да не отговаряме на пълно на критерия за ценова стабилност. 

Напълно очаквано - в пълна подкрепа към еврозоната се изказаха и трима бивши министри. Това бяха Милен Велчев и Владислав Горанов - управлявали финансовото министерство, и Николай Василев - бивш министър на икономиката. 

Последният, в типичния си стил, използва африканска поговорка, за да илюстрира виждането си това кога трябва да влезем: 

"На въпрос кога е най-подходящият момент да се посади едно дърво, най-възрасният местен жител казал: Преди 10 години, а следващият подходящ момент е днес". 

Проблемите

Имайки предвид, че дискусията бе професионална и експертна, в дебата почти отсъстваха популистки опорни точки като тази, че с влизането в зоната, България ще изгуби своя паричен суверенитет. Тази теза се използва често в публичния разговор, макар и да е напълно несъстоятелна, но пък е лесна за "захапване" от обществото. Истината е, че България се намира в система на Паричен съвет, известна още като Валутен борд. Левът е вързан с твърд курс за еврото и е негов практически аватар, а централната ни банка и в момента не може да провежда собствена независима парична политика. Така София е неизбежно поета от центростремителните сили на еврозоната, но няма място на масата на решенията - в ЕЦБ. Когато станем пълноправни членове, на тази маса ще стои човек, който може да защитава интересите на страната в общите решения. 

Назад остана и вечната мантра, че еврозоната е генератор на инфлация и че в момента на влизането обедняването е сигурно. Фактите сочат съвсем други неща. Проблем обаче и то реален - е т.нар. конвергенция - на доходите и ценовата такава. Това означава, казано просто - уеднаквяването на стандарта на живот и на цените. Съществува теория, че страните с по-ниска конвергенция могат да бъдат "изядени" от големите. България е с ниво на подоходна конвергенция от едва 54% спрямо средното за еврозоната и на практика - ако бъде приета - ще бъде страната с най-ниско такова ниво, която някога е влизала в общата валута. 

Затова днес се откроиха два варианта за спряване с проблема. Първият - отлагане на влизането до момент на конвергенция от 90%, както планира да направи Унгария. Лошата страна на такава политика е, че нямаме никаква представа кога ще стане това, особено като се вземе предположението, че България не се очаква да генерира огромни скокове на растеж. 

Вторият вариант е да опитаме да конвергираме вътре в зоната - това е и тезата, която застъпи Владислав Горанов. 

И накрая - темата за референдум по темата, бе артикулирана от Стоян Панчев - лидер на либертарианското движение у нас и главен редактор на ЕКИП. Трябва да се има предвид обаче, че това сдружение на професионални икономисти по принцип е против влизането в еврозоната - със своите идеологически и икономически аргументи. 

България обаче, по закон, няма право да прави референдуми за вече подписани задължения, произтичащи от международни договори, какъвто е този за присъединяването ни към ЕС. 

Важен акцент за поведението на политическите партии в управляващата коалиция обаче е поведението на Любомир Каримански от ИТН. Освен всичко изброено по-горе, той завърши дискусията със следния разказ: 

"Една аптекарка ме спря и ме попита - Г-н Каримански, какво ще стане, ако ЕС се разпадне, а ние сме сменили лева с евро? Аз й казах, че това е малко вероятно да се случи. Тя обаче ми каза, че не трябва да забравяме, че така сме мислили и за СССР. Така че - рече Каримански - трябва да мислим и за такъв вариант."

В крайна сметка изглежда, че повечето професионалисти са "за" еврозоната. Напълно подкрепя и бизнесът. 

"Бивши" срещу "нови" 

В дискусията за инфлацията и начините, по които можем да се справим с нея проличаха две основни тези - тези на управляващите, които смятат, че се справят със ситуацията и че с новите си антикризисни мерки не надуват допълнително увеличението на цените и тази на опозицията - че именно това ще стане. Разбира се, срещу настоящата политика на Асен Василев се изказаха бившите министри - Владислав Горанов, Николай Василев и Милен Велчев. 

Новото в настоящата бюджетна политика е решението за късане с консервативната линия от последните 25 години - задължителна цел ниски дефицити, ниски дългове и сравнително малки държавни интервенции. Самият Асен Василев преди време обяви тази политика за една от причините за това България да е най-бедна в ЕС и откри пътя към умерени дефицити и мащабни държавни инвестиции. 

"Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит и това означава, че още сега са необходими мерки за консолидация и свиване на бюджетните разходи", категоричен беше Любомир Дажов - бивш министър на икономиката и член на Фискалния съвет. 

ПОдобно бе мнението и на подуправителя на БНБ Калин Христов, който предупреди, че има "огромен риск от навлизане в инфлационна спирала".

Според много икономисти, антикризисните мерки, които правителството обяви само ще напомпат допълнитено инфлацията, но няма да доведат до търсение резултат при най-тежко засегнатите от енергийната криза граждани. Причината е, че в голямата си част мерките не са таргетирани, стигат до всички потребители - и богати, и бедни и на практика представляват т.нар. хеликоптерни пари. Освен това има опасност те да увеличат инфлацията, заради факта, че увеличават търсенето при ограничено предлагане.